Горски цветя, тъкмо като за мен, мисля си, докато натискам бутона „поръчай“. Галбанум, трева, цитруси, билки, роза, дърво – звучи обещаващо. Плюс това с Miller Harris няма как да сбъркам, нали? Или пък има?
Някакъв парфюм за горски феи си представям, докато махам целофана от наситено зелената кутия. Влажен мъх и сухо дърво, росни цветя и напечени от слънце билки, лекота и светлина, онова изящество, което е характерно за почерка на Miller Harris. Дали го получавам? Не съвсем.
Fleurs de Bois започва като ода за галбанума и това е добре, защото обичам галбанум. Напомня ми на любимия ми Safari на Ralph Lauren, на зелените парфюми от 70-те от типа на Chanel No 19. Усеща се свежестта на зелена мандарина и тръпчивостта на розмарин, има една възторженост и приповдигнатост в аромата. С две думи – обещаващо начало.
Малко по-късно се появяват землисти нотки, които създават усещане за тъмни, неогрявани от слънчев лъч дъбрави, за коренища и влажна пръст. Пачули, мъх и ветивер приземяват аромата и отнемат от първоначалната му звънливост, потъмняват го. Заедно с тях в сенките танцуват прашен ирис и изсушена роза и макар на думи да звучи красиво, нещо в тази комбинация ме кара да си мисля за стар парфюм, престоял десетилетия на бабешка тоалетка – придобил конячен цвят и с една особена утаена масленост в аромата. И тук някъде Fleurs de Bois ме губи.
Губи ме всъщност не толкова заради бабешкия завой – все пак знаех предварително, че има мъх и няма как да не звучи поне малко ретро, колкото заради почти пълната липса на проекция и трайност. Изчезва преди да съм се разочаровала като хората дори. След половин час трябва да си долепя носа до кожата, за да го усетя.
Допускам, че проблемът е в мен и не ни се получава никак химията с Fleurs de Bois. Коментарите във Fragrantica са възторжени, отзивите за проекция и трайност също. Върху моята кожа обаче не само изчезва със скоростта на подплашена сърна, но и стои някак недоправен, сякаш му липсват елементи и няма спойка между отделните нотки. Няма ги онези комплексност и изтънченост, които толкова харесвам в други парфюми на бранда.
Не е банален и генеричен аромат Fleurs de Bois, не мога да си изкривя душата. Може би наистина би подхождал на горска фея (или на бабата на горските феи), просто тази фея не съм аз. Може и вие да не сте, така че не ви съветвам да го купувате насляпо.
Година на излизане: 2009
Нос: Лин Харис
Олфактивна група: цитрусово-ароматичен
Връхни нотки: галбанум, лимон, зелена мандарина, трева, розмарин
Сърцевина: жасмин, ирис, роза
База: мъх, пачули, сантал, ветивер, бреза
„Душата на розата“, Джон Уилям Уотърхаус
